Ето там, виждаш ли реката
и дървеното мостче си е тук.
Ето там, ти хвана ми ръката
и света за мене стана друг.

И там, във онзи майски ден
брезите бели с клоните ни скриха.
И там, кълнеше се във мен
а аз стоях безмълвна тиха.

Да там, сред тази красота
не вярвах аз на своите уши.
Да там, от сърце и от душа
ти цялата си обич ми разкри.

И точно там, край тихата вода
повярвах аз на теб и любовта.
И точно там, се връщам аз сега
на мостчето край тази пак вода.

И тук сега, аз викам и крещя
на същите брези и същата река.
И тук сега, за твоята лъжа
сълзи текат във тихата вода.