Дори насън не съм такава... истинска
дори насън, не мога да прегръщам
дърво без цвят, без лист, без плод
дори насън не мога да се връщам
в легло без дом, комин без къща...
За мекият ми поглед без искри
цигулки тъжен валс не свирят
рисуват неми лебеди с очи,
звездите зимни рано се прибират...
За мен нощта понякога е бягство
насън съм боса, с пуснати коси
и давам да четат в зениците
и пиша със мастилени очи...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me