В очите и четеше се умора,
приведена бе някак плашещо дори.
Подпряна на високата ограда,
очакваше да види тез очи.

В лицето и четеше се тревога,
която цял живот търпяла е без страх.
Сега ръцете свити са една в друга,
готови да простят най-страшен грях.

Сълзи се стичаха по сбръчканите бузи,
годините насякли я без капка жал.
Готова винаги за тях да служи,
душата тънеше сега в печал.

Извади смачкания лист от джоба,
написан някак бързо без душа.
Прочете пак, отново тези думи
и тази скръб отново натежа.

Той няма да се върне тя го знае,
военното писмо обгърнато е в тъма.
Но тя ще чака думите да чуе,
прибрах се мамо, аз съм у дома!