Тя е там -
зад тъжния светъл прозорец,
зад празните дни,
във бездънните нощи.
Единствена между хората,
птица в просторите,
сълза на художник.

Тя е там -
целува челото му мъжко.
С очи на кошута
невинно го гледа.

Той -
изгубен e завинаги
в дебрите на сърцето ѝ.