Не желая да се залича от времето,
дните ми да са до крясък монотонни.
Не! Не се оплаквам от проблемите -
те част от щастието са /това закон е/.
Не умирам да се разделя и с чувствата,
и ценя сълзите - даже тия тъжните,
и усмивката си - грейнала по устните,
и венеца на челото /прикрепен със тръните/
Не очаквам да се пазя от съдбата си,
смело взимам я - каквато е такава!
Има кой да съди мен, че и делата ми!
Има кой отвъд да ме наказва!
Не желая да се срутвам в примирение,
да притихна и да слушам назидания.
Предпочитам хорското презрение
пред безличино-мълчаливото страдание.