Аз няма повече да плача. Обещавам!
Не знам защо гримът по бузите
се стича...

Дъждът измива, есенният дъжд,
калта от улиците и в мен
наднича.

Не ще призная, че изпитвам страх. Не, няма.
Това е само временно
недоразумение.

Листата есенни в есенната гама
ще се опитат да рисуват по земята
и в мене.

Не бих си позволила слабости. Не може.
Не тъй постъпва твоето
момиче мъжко.

Бушува вятър, сетни сили вложил
да се пребори с клоните и в мен
разбърква всичко.

Дъждът отмина,
есенният дъжд.
И изпопадаха листата есенни
навсякъде.
Заспива вятърът
и спи светът
в картина есенна
пресътворил душата ми.

16.11.2004г.