Като шарена черга, от звуци тъкана,
многогласно ечи този свят покрай нас –
като трепетна струна и ек на камбана
отзвъняват мигът, отлетелият час.
Имат своя мелодия изгревът ален,
монотонният дъжд, който пада навън,
пелената на здрача, карминният залез –
всяко нещо е звук, всяко нещо е звън.
Този звук е различен на цвят и ухание,
той рисува света в свой мотив и колор;
всеки звук е особено цветно послание
в многогласната същност на общия хор.

Дишат нивите пара и охрени звуци,
бели песни шепти на стъклата дъждът,
сипят чисто кристално стакато капчуците,
син рефрен е на Дунава вечния път;
пеят жарките пясъци песни от злато,
зиме песни-сребро снеговете мълвят,
резедави балади нашепват листата,
пъстрозвучно, стоцветно припява денят.
Кехлибарена песен е шепотът лунен,
диамантен е звездният тъмен хорал –
всяко нещо е звук, всяко нещо е струна,
и е шумен и пъстър светът засиял.

Тъмнобронзов, гласът ти звъни и прелива
сред вечерния вятър, прозрачен и бял.
Има звуци минорни и звуци щастливи –
той е сплав от прошарена чиста печал,
и надежди, и грижа, и тиха тревога
за далечното утре, за днешния ден...
Но да стигна до всички съставки не мога
на гласа ти във бронза, прозвънващ край мен.
Само знам – като черга, от звук изтъкана,
многогласно ечи този свят покрай нас
и на звуците цветни сред цветната пяна
имам своята сребърна струна и аз.