Тъжно цигулката свири навън
сега тя сама е във своя спектакъл
дори музикантът е в някакъв сън
партньор й е само зимният вятър.

Дърветата голи сглобиха декор
дъждовните капки по него се стичат
цигулката свири тон подир тон
площада студен тя във ноти облича.

Никой не спира, цигулката плаче
и свири унесено час подир час,
крачат забързани куп минувачи
как никой не чува вълшебния глас!

Засрамено слънцето скрива лъчи
и тръгва във някаква своя посока
цигулката трие тайно сълзи
загъната в своята мъка дълбока.