че няма спасение в мислите, дето се щурат,
без грам да познават стрелките на спрялото време.
Какви ти компаси, какви ти крила пеперудени.
Дъгата се мярва оттук до съседния хребет,
а мракът отвъд не халосва небето по шлифера
да плаче веднага щом ти си поискал да плаче.
Лицата на всички светии остават занитени
и няма сълза да отвори юмрукът в ръката ти.
Ти сключваш юмруци и вярваш, че пазиш земята,
но въздухът свършва, щом дълго го мачкаш на тясно.
Доброто минава през ада и спира в сокаците.
Върви го мами със усмивка и стек шоколади.
Отварям ръка. Припалвам цигара от залеза.
Не искам да стискам и мен да ме стискат до синьо.
Цигара от слънце. Откраднах я. Нека съм крадла.
Светът ми е сбъркан. И точно такъв го обичам.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me