В циганско лято е моята есен.
Узряла ябълка си - сладък плод.
От късните лъчи ти пиша песен,
каквато не написах цял живот.

Непята още песен ще напиша
с две ноти само - твоите очи.
Орфей по нея тихо ще въздиша,
подпрян на лирата си ще мълчи.

Дърветата припряно ще съблича
от завист луднал вятър пощурял.
И мен, навярно, луд ще ме наричат,
във късна есен за любов запял.

Циганско лято и циганска есен.
Узряла ябълка си - сладък плод.
Със устни ще дописвам тази песен,
в остатъка мелодия - живот.