Чертаеш път. Ще тръгнеш ли по него?
Пак вярваш в невъзможните неща.
И тази нощ облечена си в черно
за онзи, който теб не пожела.
Отново си го търсила в съня си,
но не е сън, той просто е кошмар,
кога ще го изтриеш от ума си,
не го превръщай в храм или олтар.
Нима не ти омръзна да го чакаш,
пред теб умряха хиляди звезди,
но колкото и силно в тях да вярваш,
мечтите ти остават си мечти.
Каква съдба...та той не заслужава
за него да пролееш и сълза,
в живота му за тебе място няма,
нима до днес това не го разбра?
И слушам как отчаяно повтаряш,
че Дяволът е с ангелска душа
и зная винаги ще се надяваш
да те целуне, даже след смъртта...