Целуни ме за сбогом, преди да си ида
с натежало от ласки, несвикнало тяло.
Ще посея небесна прашинка във мида -
къщичка малка за перлата бяла.

Ще си тръгна тихо, никой не ще усети,
в тънка копринена рокля облечена,
избродирана от космически трепети -
нежна и тъжна, целомъдрена, вечна... 

И ще се сипе дъжд от лунни отблясъци.
И ще се  чувствам, може би, равна на Бога!

В ръцете ти съм като пустинни пясъци
запечатали устни прошепващи \"Сбогом\"