В неделите отдавна няма служба.
По празници се случи някой път,
свещеник от града да спре набързо.
И щом си тръгне, пак превъртат ключ.

Свободна ли е Вена - попремита.
От църквата ограда я дели.
И ключа е във нея, ако питаш.
Забърше прах. Прикупи и свещи.

За двора няма сили. Не достигат.
И буренът - затрил съвсем цвета.
Две стъпала към входа се издигат.
Вратата в светло-синьо е била.

По някоя женица се примоли -
да палне свещ. Сълза попие с длан.
Отварят щом и някой се отрони...
А после пак утихва като в сън.