StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,006
   Потребители: 12,396
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,389
   Точки: 2,656,915
   Съобщения: 156,934
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ЦВЕТОВЕТЕ НА ГОДИНИТЕ

Розов ангел ме донесъл
в шарения земен свят,
плиснал розово, разнесъл
в детство цветен аромат.

После слънчице ме гряло,
позлатило ми коси,
жълти сънища отляло
и нашепващи мечти.

По ливадите зелени,
до гърдите във трева,
с мислите непомрачени,
изумрудни, при това,

стигнала съм светло време,
със оттенък шарен, нов –
жълто, розово, зелено,
смесили се във любов.

И от тази шарения,
с още син и лилав тон,
завъртяла се магия
в бяла рокля с Менделсон.

Пръскали ми жито дребно
по предългия воал –
всички цветове вълшебно
слели се в тон ярък, бял.

Тъй летели си години... 
Шарените цветове –
розови, небесносини
и зелени  – ветрове

ги издухали далече.
Не останал ярък цвят.
Старост – сигурната вече,
самота – със лик познат

тропнали, дошли на гости
и намерили мотив
да останат с мен. Залости
някой ме с тях в мрака сив.

Свикнах вече да живея
в този здрач, дрезгавина,
но в мъглите му копнея
за лъч светъл, ведрина,

и в мъглите му лелея
илюзорните мечти,
и във чакане сивея,
никога не дойде ти!

Сиво, сиво, сиво, сиво...
Няма от дъгата цвят! Ех,
и сиво е красиво,
че във черното съм – мат!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-05-25
прочитания: 278
точки: 22 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход