Целувки подаряваме си лесно.
Целуваме приятели добри.
Целуваме роднини неизбежно.
Целуваме и детските сълзи.

Целуваме понякога при среща.
Целуваме и тъжните мечти.
Целуваме с прегръдка нечовешка.
Целуваме с разплакани очи.

Целуваме и хора непознати.
Целуваме и чуждите жени.
Целуваме по чуждите кревати.
Целуваме дори и за пари.

Къде остана милата целувка -
най-нежният подарък в любовта?
Целуваме ли често без милувка
децата – тази вечна красота?

Е, хайде да започнем отначало
с любимата и нашите деца!
И нека да е вече много ясно:
Целувайки, даряваме душа...