ТОВА Е КРАЯТ

Празна стая,
в нея съм само аз.
Празна стая,
напразни надежди.

Седя и мисля,
седя и незнайно защо,
останала съм
без мечти и без надежди.

Пустотата е изпила ума ми
и вратата не мога да видя,
защото мечтите ги няма вече,
и надеждата е на път да загине.

Седя сама в пустота
и сълзи отронвам,
и вече не смея да мечтая,
че пак ти ще си до мен.

Зная това бе краят на нашата връзка,
но защо сякаш с него
идва и края на моя
живот.

Намирам се в безизходица
със съсипани мечти
и не искам вече
да се влюбвам.

Защо любовта е толкова красива,
а в същото време те убива,
малко по малко,
като остава след себе си
много следи.

Това е краят на моите мечти,
аз няма вече да мечтая,
защото след това
болката е по голяма.

Това е краят на една епоха
от моят живот,
но не ще да бъде краят
на моят живот.

Все някога искам или не искам
надеждата пак ще се завърне
и пак ще мога да мечтая,
но не както преди.


(София,03.12.2005г.)