Пианото погали тишината,
целуна я и… времето замря.
Търкулна се в пространството токата
и тъмната ми стая засия.

Таванът поолющен се усмихна.
Прозорците пропяха в унисон.
Свенливо през стъклата им надникна
врабчето от черешовия клон.

По струните притича лъч надежда,
докосна бял клавиш и се засмя.
На мъката стоманената прежда
разкъса се и с писък отлетя.