Тогава, когато децата ги няма,

по други места отлетели

и детската стая е много голяма,

от вещите, дето са взели,

 

тогава, когато пред прага снежецът

се трупа съвсем недокоснат,

когато във вазата съхне цветецът

и двери не ще хлопне гостът,

 

тогава, когато си стопляш кафето

и глътка по глътка отпиваш,

и знаеш, че има рожден ден детето,

но само на снимка го виждаш,

 

тогава май някой от минало гребе

спомени...  Случките вмъкне...

Пламък догаря, но кой освен тебе

ще трябва пак огън да стъкне?...










Из стихосбирката \"В два континента\".