StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,817
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,031
   Точки: 2,659,872
   Съобщения: 154,260
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,801

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ТОБИ


Нашта мила дъщеря

кученце донесе

и настана суетня,

и дома ни тесен.

 

Сиво-беличко бе то,

с клепнали ушички –

много весело, добро –

радваме се всички.

 

Шнаузерчето се бои,

гледа с поглед влажен

и с носленцето сумти.

Прави се на важен!

 

Ту опашчица върти,

ту уши наостря,

две минути не седи,

среща всички гости.

 

Как ли да го наречем?

Трябва да помислим –

на туй мъничко кутре

име да измислим!

 

Тоби то ще бъде, да!

- Ела тука, Тоби!

Ей паничката с вода!

И месце надробих.

 

Тоби расне ден след ден,

тича си из двора,

завърти се покрай мен,

лай по всички хора.

 

Как признателно е то,

много ме обича!

Този закачливко май,

в обич ми се врича!

 

          *

 Тоби вече остаря,

няма си другарче,

досега само живя

малкото юначе.

 

Под голямото дърво

чувствам, че линее.

Що ли става с него, що?

Тъжно май живее.

 

Да му вземем трябва, да!

шнаузерка красива –

с кучешката му жена

ще е по-щастливо.

 

Ни човекът, нито звяр

сам да не остава –

любовта е божи дар

и веднъж се дава!

 

Ти за нея не скърби,

мъничък ни Тоби,

ще я вземем, ще роди

тя на тебе рожби.

 

Кученца ще гонят с лай

катерици ящни –

ще покажат, то се знай,

колко са опасни.

 

И домати, и цвекло,

чушките край плета

ще опази, мо-та-мо,

Тобивата чета.

 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-04-17
прочитания: 249
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход