На крилете на радостта
съм прозрачна и жива.
Ставам плътна и смъртна
когато отпиваш
на дявола жаден
от строшената чаша.
Дъха ти сгъстява ме,
насища и плаши.
Времето впримчва
в окови крилете.
Целувам останките
от сърцето ти.
И ставам толкова тежка,
че почти успяваш
в капка страх
с вкус на водка
да ме удавиш.