Понякога и тишината ми тежи.
Така тежи, че чак се сгромолясвам...
Излишно е... и недостатъчно дори
със моите ръце да я опазя...
Тя има сила. Има начин свой
да се повдигне и да проговори...
Дори и да мълчи ни казва много...
Ненужното спестява... и не спори.
Не търси много. Само две очи,
във ъгълчетата им топли да се сгуши.
Да ни накара кротко да мълчим...
Така се раждат... истинските думи!