ТИХАТА ЛУДА...

с було очи,
в транс изумруди
нейде върви.

Бледа и лунно -
плахо звучи,
трепетна струна
в тъмни гърди.

Думи злоради,
смях смесен в страх
леят, не страда
глуха за тях.

И отминава,
нейде върви,
по - скоро плава
в клети вълни.

Сякаш, тя, плава,
в тихи вълни,
в сладка забрава...
Нейде върви....

Виждам я...

Стигна до сухо
клонче, с ръка
нежно прехлупи,
то, разцъфтя.