StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,474
   Потребители: 12,327
   Автори: 3,983
   Коментари: 305,262
   Точки: 2,632,776
   Съобщения: 126,883
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,745

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ТИ ЗНАЕШ

 

Ти знаеш, Боже, в сърцето ми какво е
и колко много мъка в него е събрана.
Вземи го, Татко Небесен, то е само твое.
В душата ми кърви една огромна рана.

Сълзите ми се стичат като буйна река
и се питам: "Къде сгреших, Боже,2 Кажи?"
Аз издигам своя глас към тебе сега.
Сърцето ми ранено на теб принадлежи.

А ти ми даваш утеха, че и това ще мине.
Да не свеждам глава, щом ти ме крепиш.
Пазиш духа ми, Господи, да не се срине
и с прободената си длан ти ме държиш.

Знам, че няма да е лесно и пътя е трънлив
и няма място за тревога щом ти си до мен.
Защото, Боже, ти си реален, истински и жив.
Победител е този който в твоята кръв е роден.

Ти знаеш, Татко, през какви бури минавам.
Но, ти ме пазиш и не ще ме оставиш в беда.
Дори с кървяща душа аз любов ще раздавам
и ще следвам стъпките ти и всяка твоя следа.

Ти ми даваш товар, колкото мога да нося.
и то толкова, Боже, колкото е моята сила.
Аз от тебе прошка и смирение Господи прося.
И на сигурно място в скута ти бих се скрила.

А сега те моля, Святи Душе, изпълнена с вяра...
Да ме закриляш и водиш с твоята Вечна любов.
Да събарям прегради и всяка атака на звяра
и в сърцето си да чувам само твоя бащински зов!

автор - Красимира Димитрова


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-03-15
прочитания: 86
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход