Tетрапод е полата ми – тетрапод.
Аз съм цялата тетрапод за двама.
Сива и каменна ще вися цял живот
върху бездни над риби и камъни.
Не, не вярвай – мен вятър ме вей,
аз съм волна пола, кройка клош.
Затова – не щади ме – ела ме залей,
в жаден прилив да падна – варош.
Изсуши ме на кея – нека чайки гълчат.
Жертвай дневния си риболов
и ще чуеш по мене как стреля лъчът
слънчев – дава ми следващ живот.
Да съм твоя постеля и бяло платно,
да рисувам контура ти с пръст – дълъг път.
И на камък да седна – тленно пано.
Всички риби от мен да кълват.