И от борда на прекрасен кораб
да наситя взор със старини,
като птица, кацнала след полет,
като фибра в морските вълни.
Да пошетам по земята чужда
и да видя просто как е там,
но накрая вече имам нужда
в Симеоново да бъда, знам.
И ,понесла, спомени и снимки
с Витоша да пием по кафе,
да й кажа тихо и открито:
" Полетът ми пак до теб ще спре!"
13 август 2019г., София - Симеоново
Росица КОПУКОВА
