Днес празната зала отваря пак врати
за своя редовен посетител.
В театъра на чувства и разбити мечти -
един-единствен зрител.

Зад кулиси от блян и излишна суета,
в тясна задимена гримьорна,
актриса припомня наизустени слова
на нова постановка любовна.

Тя знае ролята как да представи
по начин заучен, перфектен,
с партньора си тя ще достави
шок емоционален, ефектен.

И вдигат се завесите, драмата започва -
оплетен сюжет от интриги,
трагедия пълна със сарказъм и блудства,
на герои деградирали, гнили.

А зрителят отсреща крещи: \"Спрете, моля!
Не искам повече да гледам!\"-
разпознал своя образ в мъжката роля,
наранен от мотив изневерен. 

И хуква към вратите, търсейки изход
преди края на този спектакъл,
мутирал вътрешно в психически изрод,
отново сломен и разплакан...