Перчемът на петък е шашав и мокър,
натопи го във кацата с щурави хрумки,
сешоар уж си купи от някакви троли,
ама той се прозя и реши, че ще гръмне.
Затова се развява със мокри косища,
те пък имат отблясък на дъга и полвина,
а една дива круша вещерясва и пише,
че била братовчедка на две диви къпини.
А на ония път, дето води към рая
стара циганка мята шепа рижави зарчета,
и бисквитена торта, и какао със мляко
обещава да има, ако хвърлиш тринайската.
Тарантела за котки свири някаква блудница
и нагоре – надолу мята бързо полите си,
а защо е за котки- ами тя си е глупава
и се вързва на всичките страшни измислици,
че котаците черни днес са даже отровни,
и забъркват проклятия с остри ноктета,
а те всъщност си мъркат и облизват живота,
и са меки и топли, и са малки контета.
А пък петък поляга на диванче от смешки,
някой киха задъхани голи сладки светулки
и си прави от слънце страшни тежки доспехи,
и така ще пребори всички смахнати луди.