Hадникна внезапно,
без аз да я чакам,
във моята стая
мелодия прастара.
И танцът далечен -
на Терпсихора наречен,
унесе ме сънно
в бръшлян и омая
в уханната вечер.
Михаел Преториус,
беше възторжен -
с перото извайваше
нотните знаци,
които прииждаха
леко, приятно,
да отпечатат
в душата му
знакът на гения.
Арс лонга, вита бревис ест-
за мен останаха
мечтите лунни
под звездното небе,
където танцът
продължава в стихове.
2011-04-04