Тангото Компарсита пак разтърси ми душата.Щом чуя пламенния ритъм,сълзите ми потичат и като на кинопразници семейни се затичватда ми припомнят, че роден дом и детство,младост, не потъват ден след ден в мъглата на забравата.Такт само - музикален, и спомени изригват -като лава, душата ми ликува,искрено се забавлява, и вихрен танц я носи на концертна сцена... Най - непресторено, с ръце, разтворени широко -приятелство приема,вълнува се и иска все да бъдебитието песен...А днес...един акордеонпрочувствено тангона сън танцува.Отдавна /и завинаги/ си тръгна мандолината...Китарата замлъкнав дни на изпитания, а... затаила дъх, в надежда съм тя, със струните сърдечни, пак да ми акомпанира.Тихо е на сцената...Сега акордеонътстраж самотен е до мене.Прошепва нотитена Компарсита...В очакване с любовда го прегърна. И... засвиря...