ТАМ НЯКЪДЕ
Там някъде,
назад, далече,
на своя дървен кон,
препуска детството
на лятото
под ярките лъчи.
Перчемът му,
златиста грива,
развява се
над вретенилите жита.
На кончето изпод краката,
сред облачета прах,
изтегля времето
горещата пътека
на дни безгрижни
в шарената върволица.
Тръби на детството с тръбата –
звукът ме носи в бъдещия ден
и виждам в него себе си
след сянката
на щастието да се лутам.