Ти цял изтъкан бе от светлина
а хвърляше порочна сянка върху мене
очите ти отново търсят истина
но ти отказваш пак да ме погледнеш
Сега си тръгваш слънце и луна поробил
след себе си оставяш мъртва тишина
оставяш само болка и спомени заровени
които след дъжда отново ще се появят
И знам ти носеше със себе си вина и страх
които без да искаш вкара в мене
и аз умирах всяка нощ със тях
и скривах ги във светлината ти болезнена