Не, не питай

как си пилея нощите!

В търсене на цветни съновидения.

Или  събирам мъртви звездите,

тези, които откъсна за мене.

Вплитам огън в косите си,

и представа си нямаш

как ми  прилича!

После се втурвам в съня ти.

Нова съм. Гоня вещици

със запалени свещи, восъчни.

От страха ти си правя кошница,

да събирам в нея  остатъци

от безумната  ти вечеря –

няколко вида „плакал си“,

за да ти кажа обично...

И се взирам в очите ти –

безпричинно празни са,

мътни, с оттенък на космоси.

Докосвам те... Безплътна сянка

се е вклинила  в тялото,

нямаш си огледало?!

Да се видиш.

В съня, безпаметно.

Ръцете ми потъват в нищото...

Луд ли си, луд ли?!

Господи...