Обичах да вървя сама в дъжда -
проливен, развъртял камшици.
Оставях се небесната вода
да ме облива и обича…
До кости мокра и щастлива,
усещах Скитницата в мене
Не знаех накъде отивам -
без пристан в краткото Безвремие.
В ръце с обувките, из вади газех
и в локвите танцувах лудо.
Магия някаква ме пазеше
и чакаше душата чудо:
студената ми къща да отплува,
отнесена от светлите порои…
Свободна и отново влюбена,
да бъда себе си и своя!
1977г., В.Търново
Из „Възлопис”
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me