Здравей...
Ти тръгна си и целият ми свят загина,
като вихрушка зимна, вледеняваща света.
Няма слънце тук, откакто ти замина,
а дъжд и сняг, виелица, навяваща тъга.
Прости ми, твърде късно бе да уловя треперещите ти ръце...
Прости ми, твоето сърце сега изгаря...
Върни се, иска ми се да крещя, но давя думите в сълзите.
Върни се... Но аз знам, че трябваше да те оставя.
Знам, че думите не стигат в този час,
и, че късно е със тебе да си вземем сбогом.
Знам, че не дочака своят час,
но сега си някъде далеч, свободен.