StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,571
   Потребители: 12,357
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,305
   Точки: 2,657,290
   Съобщения: 153,098
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Светлина

Знаеш ли, малко самотно е нощем.
Дори черното, безкрайно небе ми мълчи.
Те, звездите на него танцуват му влюбено,
няма нужда да говори със тъжни души.
Луната пък крие се, вече й писнало
да попива моите горчиви въздишки.
Само онзи, фенера уличен в ъгъла
ми намигва и сякаш шепти ми.
Той разказва ми приказки пълни с магия
и им вдъхва живот със сияние.
Казва, надежда под всяка мъка се криела,
за да полетиш ти трябвало само желание.
Изгасва от време на време. Умаря се.
Стар. Все по-трудно се връща отново.
Но обещал е до мен да е винаги, клетия,
кога съм самотна или в нужда от помощ.
Вечер след вечер стоя на прозореца,
а звездите надменно все гледат надолу.
Кому са притрябвали небесни приятели
щом вълшебен фенер ми осветява живота.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-08
прочитания: 127
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход