Светът обича да се просълзява
Момичето- жена сяда на скута ми
и чака да употребя плътта й.
Не бой се- крещи празното в очите й-
светът строши с чук детската ми тапа.
Сега съм вкисната. Но все пак вино.
Отъркай пачка в голото ми нищо.
В замяна ще ти дам мускул за спомен.
При мен се крият слаби от сърдечност
и си отиват силни. Като камък.
А аз момчето- мъж ти отговарям
с очи, наляти от моята вяра-
не съм дошъл, за да си ми хипноза,
с която да забравя, че съм никой.
Дойдох от мърша стих да съчиня.
Кажи ми нещо хубаво. И твое.
Имаш ли майка?
Имам! Улицата.
Едната й ръка държи спринцовка.
Пък другата- кутийка за просия.
Не става майка ти. Кажи баща си.
Баща ми? Имаш предвид сутеньора,
който тренира бокс върху лика ми.
Не става и баща ти. Брат, сестричка?
О, много са. И всички сме близнаци.
Любим случайно да ти се намира?
Не съм попадала на тая стока.
Издай ми някоя скъпа мечта.
Мечтая да се хвърля през балкона.
Да полетиш свободна като птица?
Не, да се сгромолясам на пихтия,
та кучешкото утре да ме пусне.
Не си за стих. Не си дори за строфа.
Ще се наложи да си те измислям.
Но ако не употребя плътта ти,
ти няма в себе си да ме допуснеш.
Събличай се и лягай. Ще те пия!
Не искам да те помня като проза.
Отпивам те и ето, че се сещам.
Листът хартия всъщност е от вчера.
А все така изглежда неизписан.
Макар да си мастило на дъха ми.
Олеква джобната ми орисия
в костюма на самотния чиновник.
Мечтах да съм поет.
За да сме двама.
Едно стихотворение ще стигне
да потече поезията в мен.
Деца. Метреси. Капитани. Гангстери.
Небостъргачи. Кораби. Полета.
Ще бъдем много- всеки ще ни знае.
Аплаузите ще ни рецитират.
Не строфите любов държат тълпата.
Прощавай, но ще те допия. Бавно.
Няма да ти оставя капка вино.
Светът обича да се просълзява.
Ще те допия. За да ни приеме.
Повече мен. Теб може би по- малко.
Страданието ражда дълга памет.
А причинителят- още по- дълга.
И аз ще се завръщам при смъртта ти.
Ще се повтарям като неин единствен.
Докато не постигна стих на жива,
която да убия с Лъгах, Сбогом!
Аплаузите ще са ми фасада.
За да спася друг стих. По- скъп. Сърцето.
Светът ще ни убие споделени.
Само смъртта от обич не умира.