Дунав прелива... Сълзите не крие.
Русият град няма стих за утеха.
Мостът нахлупил пъстра шамия...
Глъхне самотен. Страх без пътека...

Момъкът, който се влюби във мен...
Той е затворен. Трудно споделя.
Търси сърцето ми... Ден подир ден...
От понеделник, та чак до неделя.

Аз съм забързана. Все делова...
Но не пропускам да се засмея.
Все любопитна... Вра си носа
из всеки ъгъл. Тъй си живея...

Нещо се случи. Часовникът спря.
Мигът замръзна в поза чудата...
Вятърът мина. Тълпата отвя.
Ние останахме... Обич в мъглата.

Момъкът, който е влюбен във мен...
С дъх ме тъгува. Мечтае ме. Вярва...
Скри ме. Затвори ме в бял многостен.
Свят недостигнат... Понятен за двама.