Светът му в шепа пепел се смали.

И странно - заприлича на бунище.

Отдето никой нищичко не взе, 

но върху него си изсипва. Всичко.

Светът му стана шепа пепеляк. 

И вятър го понесе - в две посоки.

И никога ни тук , ни там.

И ще се лута между световете.

Светът му днес е повече от див.

Крещи по всяка цветна пеперуда.

Заключен между две врати.

И никога тъй негов, а заблуда.