Разсеяно заглеждам се в тълпата,
дими отново чашата с кафе,
след рой от нощни мисли за отплата
неясен ден протегнал е ръце.
Търкалят се в поредност часовете -
платени сметки, интернет, кафе,
а в мислите бушуват ветровете-
в танго рисуват образът ти те.