StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,546
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,184
   Точки: 2,656,931
   Съобщения: 154,599
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Суша

Наляха се очите ми с тъга

като душата на река пресъхнала.

Напука се сънят. Дори и капка дъжд не преваля

нощес, ни вчера, нито днес по съмнало.

От изток златният ерген захвана тежък ръченик,

открадна звездните божури на луната,

а тя засрамена се скри. Мъртвило. Само тънък вик

на колело грънчарско вае тишината.

Ни облак, нито вятър. Ни сянка, нито пък следа

от твоето живително докосване.

Очите ми са неми кладенци. Поне една сълза

да беше се смилила. И небето с тялото си да жигоса.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-15
прочитания: 194
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход