StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,140
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,637
   Точки: 2,662,517
   Съобщения: 155,982
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,794

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Суша

Наляха се очите ми с тъга

като душата на река пресъхнала.

Напука се сънят. Дори и капка дъжд не преваля

нощес, ни вчера, нито днес по съмнало.

От изток златният ерген захвана тежък ръченик,

открадна звездните божури на луната,

а тя засрамена се скри. Мъртвило. Само тънък вик

на колело грънчарско вае тишината.

Ни облак, нито вятър. Ни сянка, нито пък следа

от твоето живително докосване.

Очите ми са неми кладенци. Поне една сълза

да беше се смилила. И небето с тялото си да жигоса.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-15
прочитания: 198
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход