StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,719
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,478
   Точки: 2,663,247
   Съобщения: 168,114
   Лексикони: 4,503
   Снимки: 10,708

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Суша

Наляха се очите ми с тъга

като душата на река пресъхнала.

Напука се сънят. Дори и капка дъжд не преваля

нощес, ни вчера, нито днес по съмнало.

От изток златният ерген захвана тежък ръченик,

открадна звездните божури на луната,

а тя засрамена се скри. Мъртвило. Само тънък вик

на колело грънчарско вае тишината.

Ни облак, нито вятър. Ни сянка, нито пък следа

от твоето живително докосване.

Очите ми са неми кладенци. Поне една сълза

да беше се смилила. И небето с тялото си да жигоса.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-15
прочитания: 215
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход