Ще задам неудобно въпросите.

И кръстосано.

Отговорите знам - разнопосочни,

с празен поглед, и мнимо докосване.

На стената е точката.

И мълчание - в смут.

Суматоха...

Бързаш ли?! Тя е вече на \"Сточна\".

Ти си нямо присъствие,

но... започнах.

Подир нея затича -

тя не е онази, святата,

ти не си онзи, когото познавах,

и прочее...

А децата... плакаха.

Но пък - какво толкова.

И почти да се срутят

онези покриви.

Смазан поглед

по паяжината лази.

Търси... почва

за обещания безпочвени.

Дъждът се спуска

по водоскоците.

Тази лепкава кал

отпечатъци е оставила

в стаята  със стени - точки.

Подът е мокър.

Пързулваш се,

падаш...

Тежестта на точките те размазва.

Трудно е точно сега да станеш.

Предпочитана поза,

с гриф - просрочие.

Хайде, върви си.

До следваща пряка -

там не е живот...

А оттатък.

Но и ти не си Карлсон,

който живее на... покрива.