kanibal 

Защо все ме дращи тъга,
когато с тебе си пиша,
къде е твойта дъга
във сивата грозна киша,
светът е скучен без теб,
студена бяла пустиня,
пробита от мишки степ,
жестока черна лавина.
Така е, но щом си с мен
защо ми става тъй тъжно,
нали сам се принесох в плен,
да бъда с тебе не съм длъжен,
а почва да плаче в мен нощта,
когато ме заговаряш,
и вече на пепел е пещта,
с която аз те изгарях...

sunnyto

Студено ти е с мене. Знам това.
Мълчиш... но тишината ми говори.
До тебе съм, а сякаш съм сама.
Недей! Не разигравай още роли!
Не е любов, а чувство за вина
и само навик... друго не остана,
но няма смисъл, аз не те виня
и всъщност... тук виновен няма.
Не знам как с времето получи се така.
Насила само с мен недей остава!
Аз зная колко ще боли да съм сама,
но безразличието повече ранява...