Студ, тъмнина непрогледна,

още крачка по тънкия лед,

с надеждата останала последна

продължавам бавно, но напред.

Студ ме изгаря и трескаво търся

изход, светлина, решение, брод...

Вой на глутница хищно разкъсва

нощта, тишината и моя живот.

Луната, на страж във тъмата

сърцето на вълците срещна

и вече над мен изгрява зората

червена, добра и гореща.