Луната грее със студената си светлина,
която огрява ледената ми стая,
в която тиха и сама завари ме нощта!
И кошмарът си сънувам вледенена,
докосната от хладната ти длан,
а устните треперещи изпуснаха дъхът ми заскрежен.
Събудих се със вик в тъмнината
и погледнах с тъжните очи към светлината на луната.
Уморена длан положих на твойта половина и усетих само студ,
а всъщност ти винаги си бил такъв - студен!
Дори, когато беше с мен в очите хлад долавях,
а в гласът ти - ледени кинжали.
Сега отново всичко е със студ скрепено,
а топлината е загубила ключът от мен!