StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,638
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 305,816
   Точки: 2,626,272
   Съобщения: 142,236
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,754

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Сцена

1.   Сцена

Завесата прошумоля, за да ме пусне

под театралния прожектор

и на мига инкогнитото си напуснах

за схватката решаваща, директна.

 

На сцената разбрах,

че съм дошъл да изгоря,,

зад кулисите прегорях

видях, под светлините

нямам право да се уморя!

 

Стъкмените декори тъй не зърнах,

в ръцете си поех орисаната роля

и с репликата-птица вятъра обърнах,

без да прося от живота, без да моля!

 

След тъмнината залата пред мене

превърна се във грейнало поле,

люлееше се необятната ми сцена,

с ръце във тръни себе си развях

на непристъпното кале.

 

Завесите щастливи полетяха,

но аз не чувах хилядния плясък,

във първата ми роля съ̀лзи

заваляха,

за първи път разбрах прескъпата цена

на мимолетния минутен блясък!

 

Спектакълът приключи,

пред мене бе опразнената зала,

във дъното с протрита дреха

чакаше живота скучен,

а аз за нова роля ли да моля

със зъби стиснал я душата премаляла?!

 

гр. София, 17.09.2017 г.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-04-22
прочитания: 48
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход