Строши се любовта –
като кристална чаша
в твоята стена -
на хиляди измислени парчета.
Строши се –
крехкото стъкло
на гордостта ти.
За ласките,
за белите полета в паметта,
и истинските, а и не дотам,
но... само някакви мечти.
За стъпките по пътя ти,
фалшиви,
за тихото хриптене на нощта,
за песните любовни на щурците,
за болката и нейните следи -
в сърцето ти белязали лъжи.
За пролетния бриз,
за младостта,
за маската, размазания грим.
За раните кървящи,
за мига безкраен,
за шепота на устните,
и балдахинените люлякови нощи.
За бързите откоси на сърцето,
учестени.
За дългите разходки,
за морето и пясъчните кули вечност,
отстояли,
под напора на мъртвите вълни.
Не я спаси...
Строши се като чаша от кристал –
на хиляди
парчета... самота,
(която никога не би й дал),
кървящи в времето на твойта суета.