Събличаш се
толкова бавно
пред мен
се изчистваш
от тъмния восък
на дните
в които те нямах
толкова леко
изхвърляш
наслоените мигове
страх
от самотност
и мълчание
в крясъци
недокоснатост
пустини ръце
тихо разцъфват
нови цветя
непознати
по тялото
толкова нежно
пред мен
се открива
любовта
за която дишам...