Стрелките на часовника не спират,
отброяват дни, години, векове,
а ний живота си погубваме,
дори не можем да се спрем.
Къде отиде смелостта и времето,
в което имахме желания, мечти
и стремяхме се към тях, и ги преследвахме,
за да живеем в по-щастливи дни !?
Сега дори желанията са уморени
не им достигат сили да трептят,
оттеглени и отегчени
там някъде скътани си мълчат.
Превърнахме се във часовници
поставени на някой скрин или стена,
неосъзнаващо и монотонно
броиме времето в нищета.
И до кога !?