\"Тъй много болки натежали са –
за всеки ден поне по сто...
тъй много мъка има, Господи,
а само капчица любов...\"
Димитър Занков
Страшно е,
когато мълчим,
а Душата ни за обич крещи.
Страшно е,
когато с горчилка преглъщаме
недадена обич.
Страшно е,
когато Любовта е заседнала
и дращи във гърлото.
Страшно е,
когато сме потънали
във суета и безразличие.
Страшно е
сърцето ранено да умира
самотно, нещастно и ничие.
Страшно е,
щом слепи вървим
и болките в света не виждаме.
Страшно е,
когато предателства таим
във скрито кътче от Душите си.
Страшно е,
щом равнодушни, слепи и глухи -
по пътя на чудото Живот
сякаш живи... ала мъртви вървим...
val