Защо така се получава, дали ще може някой да узнае...?
Дали съдбата поучава, или просто писано е и така е?
Случайно или с мъничко вълшебство, по своя път откриваш чудеса.
Изплъзва ти се розовото детство и вече властва силата на любовта.
Очи горящи пътя ти пресичат и в приказка незнайна пращат твоя свят.
Мечти и блянове в главицата ти тичат и всичките злини във него спят.
И всичко тъй прекрасно е и чувстваш се специален
да можеш да почувстваш за първи път живота си реален.
Но ето нещо случва се, логично или не животът те разделя със синьото небе.
Мечтите избеляват, светът ти се руши и търсиш но не виждаш горещите очи.
Така от вечни времена колелото се върти и срещаш и загубваш онези пак очи.
Пак искаш ги а знаеш, сърцето ще тъжи, когато пак загубиш, блянове мечти.